Хауърд Лъвкрафт-Азатот,Дагон,Храмът и Елизабет Бъркли /Разкази/

За почитателите на Царете на ужаса Хауърд Лъвкрафт,Дийн Кунц и Стивън Кинг.
„Възможно е да съществуват останки от велики сили и същества… останки от древни времена, когато… разумът вероятно се е въплътил във форми и варианти, изчезнали дълго преди лавинообразното развитие на човечеството… форми, за които единствено поезията и легендите са запазили бегъл спомен и са ги нарекли богове, чудовища и всякакви видове митични същества…“
Алджърнън Блакууд

Приживе Лъвкрафт е призрачно лице, прекарващо нощите си в смесица от реални кошмари и въображаеми такива, положени върху още по-бледи листове. След смъртта си той става културна икона с ясни очертания и култов статут. Наследството му е всепроникващо: частички от космоса, създаден от него, могат да бъдат открити в музиката, екранните изкуства, литературата, поп културата, индустрията на игрите и на редица други места.

Пред надигащото се лице на науката, човекът в творчеството на Лъвкрафт изглежда миниатюрен, безсилен, безсмислен и жалък. Как ли би погледнал американецът към текущата епоха, извикала нови страхове, предвид бързото развитие на технологиите? Вписването му в текущата вълна на дистопични, пост-апокалиптични сюжети, в които индивидът е репресиран – но от правителства и политически фактори, вместо от космогонни ужаси, със сигурност би било нещо неотразимо като явление.

Приютил извънземното си съзнание в древния Р’лйех, Ктхулху хибернира и сънува космическия си сън от векове. Някой ден ще се събуди, може би търсейки битка с полубрата си Хастур, но със сигурност готов да покори човешкия род. В паралела на реалността писателят също спи своя вечен сън, но от десетилетия, а творбите му отдавна са впримчили същия този човешки род. Те ще продължават да набират нови последователи в космическия култ на ужаса с щампа Лъвкрафт. Заслужено.