Фьодор М. Достоевски-Записки от подземието 1 част /Аудио Книга/

Може би ще намерите себе си в тази книга. Г-н Димитър Недков често споменава Достоевски. Достоевски е пророк. След 1984 на Оруел би трябвало да прочетете книгата на Достоевски "Престъпление и наказание" която е по тежка от 1984. Както и на Алдъс Хъксли "Прекрасният нов свят". След нея на Дмитрий Глуховски "Бъдеще". Всичките книги които изброих са пророчески.

През 1864 година, преди да напише знаменитите си шедьоври – „Престъпление и наказание”, „Идиот” и „Братя Карамазови” – Достоевски създава прелестно мрачните „Записки от подземието”. Дълбоко отчужден от обществото и обладан от чувство за незначителност, безименният герой на Достоевски подлага на безмилостен анализ както себе си, така и света, в който живее – свят, ръководен от относителни и съмнителни ценности. Романът изследва темите за морала, религията, социалното неравенство и политиката, които преобладават в по-късните книги на Достоевски. По мнението но критиката, това е неговата най-новаторска творба и тя очертава разделителната линия между литературата на 19-и и на 20-и век. Освен това „Записки от подземието” предлага на читателя великолепно въведение към творческото въображение, дълбочината и психологическата проникновеност на един от най-влиятелните автори в световната литература.

„Записки от подземието”, със своята интелектуална ирония и отчуждение, може да се определи като първия модерен роман. Темата за безсмислеността на съществуването, която доминира в литературата на 20-и век, води началото си от тази творба на Достоевски.“
Малкълм Бредбъри

„Записки от подземието” е най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога. С несравнима убедителност, мощ и изящество тук се разглеждат теми, които разпознаваме по-късно у големите имена на екзистенциализма – от Киркегор до Камю.“
Уолтър Кауфман

„Достоевски беше психолог преди психологията да съществува, а наблюденията му – безпощадно проницателни и универсални.“
Питър Финли

„Достоевски беше пророк. Неговите творби не се четат – те се изживяват, изстрадват и никога не избледняват от паметта.“
Дмитрий Мережковски